Потребителите на козметика и продукти с марка Тианде са удовлетворени от начина, по който изглеждат и се чувстват, без да се налага да посещават професионален козметолог или лекар. Нещо повече – наблюдават се ред позитивни промени в техния живот – усилва се енергетиката на техния организъм, по-лесно достигат вътрешна хармония и дори могат да се похвалят с по-добри отношения с окръжаващите!

 В производството на продуктите на компания tianDe се влагат екстракти от растения и билки, отглеждани в екологично чисти райони на Китай и Тибет, които се събират от специално обучени хора в строго определен момент от времето, според лунния календар. Дори водата, използвана в козметиката, е извлечена от минерални извори и от морските дълбини. Пречистена е с помощта на мембранна технология – процес в хода, на който водата се обогатява с микроелементите, включени в козметичните продукти.



 

БАД "ПЯОЛЯН" ЗА КРАСОТАТА НА КОЖАТА, КОСАТА И  НОКТИТЕ

Древен Китай има специално място в историята на козметологията: красотата на жените в тази страна е израснала в култ "Пяолян", в превод от китайски означава "красива".

Според каноните на китайската медицина, здраве и красота са вплетени заедно. Красота - следствие от здравето на тялото.

"Защо е толкова тънък, красив, и аз искам ..." - най-малко веднъж, ни преминава на всеки един от нас тази идея. Няма време, пари за скъпи салони? Извинете! Природата е създала една красива жена. Без значение каква е вашата възраст, тегло и размер дрехи. Но винаги женската привлекателност, зависи от самите дами. Както казват французите - няма грозни жени, има спретнати жени. И според Бриджит Бардо, "няма по-тежка работа, от това да изглеждаш красива от осем сутринта до полунощ!".

До ден днешен все още има неразкрити тайни от китайската медицина, благодарение на които древните китайски лечители изцеляват болести и връщат младостта и красотата. Съвременната наука успява само да потвърди и докаже методите, които в Китай се използват вече 5 000 години. В днешния бурно развиващ се Китай и мъжете и жените отново се стремят да бъдат първи в областта на модата и красотата. В производството на козметични продукти китайците умело съчетават традиционната медицина със съвременните технологии.

Козметичния пазар в Китай е един от най-бързоразвиващите се в света. Ето защо китайските партньорите на TianDe са признати от международната бизнес общност. Компанията работи само с държавни предприятия в Китай, където се произвежда 90% от от продукцията, притежаваща международни сертификати за качество (ISO 2001 и GMP). Останалите 10% от производството се осъществява в Русия.

Преди да стъпи на европейския пазар около 600 представителства на компанията се откриват в четири държави – Русия, Украйна, Беларус и Казахстан.

Био-активните добавки в козметиката имат терапевтично действие, а съдържанието на активни компоненти достига 15-20%, т.е. на нивото на професионалните козметични средства. Билките, от които се извличат екстрактите се берат само от екологично чисти райони на Китай и Тибет, от специално обучени хора и в съответствие с древните китайски традиции. Дори водата за козметичните продукти се добива от целебни източници и морските дълбини.




Компанията си сътрудничи с много научни лаборатории, козметолози експерти от Китай и Русия, центрове за контрол на качеството и признати авторитети в областта на лечебната козметика. Козметиката на TianDe се изнася в САЩ, Франция, Германия, Япония, Сингапур, както и в други страни от Югоизточна Азия.

Съвременните учени убедително доказаха факта, че женската кожа след тридесет години, сутрин се нуждае от влага и защита, вечер – от подхранване и средства за стимулиране на регенерация. За младите жени под 30 години е достатъчно, да използват овлажняващи средства сутрин и вечер. Козметични продукти за тонизиране и почистване на кожата трябва да се използва в съответствие с типа кожа, те не се влияят от възрастта..

Серията 203040 осигурява цялостна и системна грижа за всички типове кожа. Тя съдържа пълен набор от продукти за грижа за кожата на лицето: средства за почистване и тонизиране на кожата, овлажнители, пилинг, подхранващи и защитни кремове против бръчки.

Козметика и медицина –имат ли общи корени?Защо TianDe се вдъхновява от древната медицина?

Здраве и красота – това е основен капитал за всеки човек, а грижата за тяхното опазване –важна и неразделна част от ежедневието.

В една стара притча се разказва за един умиращ мъдрец, който повикал на смъртния си одър дъщерите си и им казал: „ Аз съм беден и не мога да ви оставя нищо в наследство, освен добър съвет. Бъдете умни, ако можете! Бъдете добри, ако искате! Но красиви бъдете винаги!”.

Бъди красива и щастлива! – това е девиз на съвременната жена. Красотата е ключ към успехи, а грижата за външния вид се явява необходим и задължителен атрибут на живота. Активното участие на жените в различни професионални сфери постоянно расте. Добрия външен вид и стройната фигура се явяват важно условие за професионалния успех. Поради това, жените се нуждаят от високо качествени и ефективни козметични продукти.




Китайската козметика отдавна се произвежда изключително от натурални съставки. Тя може да се разглежда като част от медицината, за разлика от европейската козметика, която до трийсетте години на 20-ти век не само, че не притежава лечебни свойства, но и вреди на здравето. Сред основните характеристики на натуралната китайска козметика са наличието на специални формули с много сложни компоненти, които помагат на кожата да се бори с вредното влияние на UV лъчите и неблагоприятните фактори на околната среда. Главните постижения в козметиката са свързани с познанията за свойствата на растенията и минералите, с опита при приемането на различни продукти с растителен и животински произход.

Историята на козметиката е с толкова дълбоки корени, че е трудно да бъдат открити. Хората ползват козметика от древни времена и първото и споменаване датира от 3100- 2970 г.пр.н.е. При разкопки в Египет били открити първите кремове и сенки за очи от антимон и сажди. Египтяните очертавали очите си със зелена паста от антимон и мазнини, придавайки им бадемовидна форма. Целта на този грим била да предпази кожата на лицето от силното слънце, а освен това използвали пудра и червило. Първите перуки се появяват в Египет, където се подстригвали късо и перуката се явявала като заместител на шапката. Римския философ Платон (254-184 г.пр.н.е.) пише: „Жена без грим е като храна без сол”.

За да се проумее непрекъснато променящите се тенденции в козметиката ще бъде интересно да се проследи нейното развитие. А историята започва от древността, когато хората са започнали да отделят по-голямо внимание на къпането, почистването и омекотяването на кожата, както и предпазването и от неблагоприятните влияния на околната среда като слънце, вятър, дъжд и сняг.egipetski-medici

Древният Изток се счита за родното място на козметиката. Древните египтяни отдавали голямо значение на личната хигиена. Спазвайки религиозните закони те били умерени в храненето и спретнати в ежедневието. Херодот описва обичаите в Древен Египет от V век пр.н.е., като неговите писания свидетелстват: ”Египтяните пият само от медни съдове, които почистват всеки ден. Носят платнени дрехи, винаги изпрани и чисти, и това за тях е предмет на големи грижи. Подстригват косите си и носят перуки за да избегнат въшките... заради чистотата предпочитат да бъдат по-скоро спретнати, отколкото красиви. Жреците през ден подстригват косите си по цялото тяло, за да нямат въшки или никаква друга скверност по тялото си по време на служба към боговете. Облеклото на жреците е от плат, а обувките - от папирус. Мият се два пъти дневно и два пъти нощем...” Ето защо древните гърци гледали на египтяните като основоположници на профилактичната медицина. Древната цивилизация на египтяните се зародила преди повече от шест хиляди години. Медицината на Древен Египет е в тясно взаимодействие с медицината на древна Месопотамия. Под тяхно влияние се заражда медицината в Древна Гърция, която пък се смята за предшественик на съвременната научна медицина.

Египтяните вярвали, че човек се ражда здрав и заболяванията са следствие на вътрешни или външни причини. За външни причини обикновено се считали преяждане, гладуване, алкохол, замърсен въздух, наличието на червеи или вредни насекоми.Египетските лечители лекували с билки, минерали и животински продукти. Кашлицата лекували с инхалация от мед, сметана, мляко, рожкови и костилки от фурми. При мигрена се препоръчвала консумацията на рибата електрическа котка, изпържена в олио. Болки в ухото се лекували с топъл сок от лук, който имал бактерициден ефект. При очно възпаление се накапвал чеснов сок. За хемороидите също имали лек от отвари, свещички, клизми и слабителни. Египтяните знаели, че кръвта и лимфата се движат по обособени канали в тялото и смятали, че причинителите на заболяванията(включително и духовете) се движат по тези канали. В папируса на Ебрес са описани 250 клинични картини и 887 параграфа. Медицинските познания в Древен Египет се преподавали съвместно с обучението в йероглифно писмо, което се извършвало в специални училища към храмовете. Там се държало на строгата дисциплина и често се прилагали телесни наказания. Висшите училища по онова време се подслонявали в големите храмове в градовете Саис и Хелиопол , наричани още „Домове на живота”. Заедно с медицината в тях се изучавали и математика, архитектура, скулптура, астрономия, а също и тайните на магическите култове и обреди. Според много учени именно „Домовете на живота” са предшественици на университетите.Обучаващите се в „Домовете на Живота” се превръщали в майстори на калиграфичното изкуство, стилистиката и ораторството. Тук се съхранявали и преписвали папирусите. Малка част от тях обаче, която вероятно се равнява на една четвърт, са се запазили до наши.

egipetska-medicinaЛекарите в Древен Египет работели в съответствие със строги морални норми. Спазването на тези норми определяло професионалната етика и степента, при която всеки лекар може да изложи на риск професионалния си авторитет дори и при неблагоприятен изход на проведеното лечение. Който дръзнел да наруши етическите норми, търпял жестоки наказанията, често достигащи и до смъртни присъди . Всеки египетски лекар се числял към определена колегия жреци. Болните нямали право да се обръщат направо към лекаря, а първо отивали в храма и там им препоръчвали кой лекар да потърсят. Таксата за лечението се плащала на храма, към който принадлежал лекаря.

Много владетели от различни държави канели сред обкръжението си като чести гости египетски лекари. Според Херодот: “Персийският цар Кир II Велики помоли фараон Амасис да му изпрати най-добрият в цял Египет очен лекар. Лекарското изкуство в Египет е разделено така, че всеки лекар лекува само едно заболяване. Поради тази причина у тях е пълно с лекари: едни лекуват очи, други глава, трети зъби, четвърти стомах, пети вътрешни болести...”

В Древен Египет, лекарите били наричани met – ceni, от където идва и името на медицината. Техният символ бил склпел, седящ човек и лекарска чанта. Сред имената на древните медици се открива Paseshet – първата жена лекър от 6 династия. Имало общи и лекари специалисти. Специализираните лекари били по очни болести, болести по главата, коремни органи, генеколози, проктолози. Смята се, че наименованието жреците на Секмет е наименование на хирурзи. Лекарите били подпомагани в процеса на лечение от стажанти, масажисти, сестри и бандажисти. Ветеринарната медицина все още не била обособена като отделен дял и медиците лекували и хора и животни. Фармацевтиката обаче вече била отделена като професия. Спазвали се стандартни мерки като 4.785 литра и 15сс, равняващо се на една супена лъжица. Имало и психотерапевти, чиято роля била поета от свещенослужителите. Йерархията на лекарите стигала до областен и регионален лекар, шеф на лекарите (или днешен главен лекар) и шеф на Палата на живота (министър на здравето), който бил пряко подчинен на първия министър (везир). Известния Инхотеп бил министър на здравето и едновременно с това и пръв министър.

Бързия напредък в медицината на Древен Египет до голяма степен се дължи на военните лекари, съпътстващи войските на бойното поле. В гробници има изображения на операции на крайници. В препис на папирус на обожествявания медик Имхотеп строго е указано как се лекуват наранявания на меките тъкани, техника за превързване, както и извършването на най-разпространените хирургически операции за онова време: обрязване и кастрация. Прогнозите давани от лекарите се делели на излечими, съмнителни и безнадеждни. Лекарите спазвали етиката и били откровени с пациентите си за изхода на лечението с една от трите фрази: “това е болест, която аз мога да излекувам; това е болест, която може и да мога да излекувам; това е болест, която не мога да излекувам.”

Травматологията в Египет била добре развита. Лекарите лекували фрактури, като използвали дървени шини и ленени превръзки, напоени с втвърдяваща се смола, с които бинтовали счупения крайник. Такива шини били открити и при египетските мумии. Тези превръзки имат много общо с гипса, който се използва в наши дни. В гробницата на Ипуджи (архитект от 1300 г.пр.н.е. ) има рисунка, в която се вижда наместване на става (прийома на Кохер). Върху мумия от 6 в.пр.н. е. е открит винт на бедрена кост.

egipetski-papirusiЕгипетските лекари извършвали операции и лекували рани. В папируса на Едвин-Смит е открито описание за зашиване на рана с игла и конец. Върху раната се налага през първия ден прясно месо, с цел да се постигне кръвоспиращ ефект. След това лечението продължава с превръзка от марля с растителен произход, която попивала секретите в комбинация с лекарства ако се наложи. Ролята на бинт играело лененото платно. Понякога раните били третирани и с мед, който се използвал заедно с билките. Медът има абсорбиращ ефект и подсушава раната, бори се с микроорганизмите и стимулира образуването на антитела и левкоцити. При изгаряне раните били налагани със смеси от кърма на майка с мъжка рожба, акациев клей и козина на овен.Египетските лекари не знаели нищо за антибиотиците, но върху рани нанасяли каша от плесенясал хляб – знание което се появява в Европа чак през Ренесанса. За антисептици служели тамяна, вино от фурми, терпентин и акациев клей. Извършваните хирургични манипулации били обезболявани със смес от опиум и билка, наречена черен блян – известна със спазмолитично и обезболяващо действие. При местно обезболяване се използвала смес от оцет и вода, която върху повърхността на мемфисов камък (мрамор) предизвиква химична реакция, при която се отделя въглероден диоксид с изстудяващ ефект. По този начин се поставило началото на криохирургията. Египетските хирурзи използвали остри и заоблени скалпели, ножици, медни игли, форцепс, лъжици, куки, сонди и щипци. За да спрат кръвотечение, обгаряли раната с нагорещен скалпел или използвали сонда. С тръстиково стебло се отстранявали сраствания на пикочния канал и се срязвали абсцеси и кисти. Знаели, че кистите трябва да се отстраняват, за да не се развият повторно.

Изглежда, че древните египтяни използвали често уринотерапията като лечебно средство. В разказите на Херодот присъства случай на такава терапия: “След смъртта на Сезострис царската власт наследил синът му Ферон, който ослепял, след като очите му се разболели. Десет години бил сляп; на единадесетата година царят чул думите на оракула в града Буто, че времето на неговото наказание е изтекло и че той ще прогледне, ако изплакне очите си с урината на жена, която има контакти само със съпруга си и с никой друг мъж. Той първо опитал урината на собствената си жена и когато не прогледнал, подложил на изпитание всички жени поред, докато накрая не прогледнал. Тогава той събрал всички жени, които изпитал, освен онази, от чиято урина прогледнал, на едно място, което днес се нарича Червеното поле и ги изгорил. А жената от чиято урина прогледнал взел за съпруга....” Така владетеля провел нужното лечение и инспектирал съпружеската вярност.

Древното египетско писмо е разгадано от френския учен Ж.Ф.Шамполион, което поставя началото на разчитането на текстове на древноегипетски. Отново във Франция на 27 септември 1822 г по време на събрание на учени е направено първото съобщение за важно откритие, което ражда науката „египтология”.

За медицинските познания на египтяните се научава за първи път от надписи на надгробната плоча на Уаш-Птах, който бил главния архитект на Неферирк –Ра – владетел от V династия . Върху надгробната му плоча била изписана историята на заболяването му, довела но неизбежна смърт. Представената клинична картина напомняла на съвременната диагноза за инфаркт или инсулт.

Папирусите, върху които са писали древните медици не са се запазили до наши дни. За съществуването им научаваме от свидетелски писания на историци. В едно от тях се разказва за това как жрецът Манетон съобщава за папирус описващ строежа на човешкото тяло, съставен от Атотис – втори цар от първа династия.
Открити са десет основни папируса, изцяло или частично посветени на медицината. Тези медицински папируси носят имената на своите откриватели и преводачи – Еберс, Едвин – Смит, Кахун (за ветеринарна медицина), Харст и Берлинския папирус (от 1300 г.пр.н.е. за ушните болести).Те обаче са преписи. Най-старият от папирусите датира от 1800 г. пр. Хр. Един от разделите му е посветен на управлението на родовете, а друг– на лечението на животни. Най-пълни сведения за медицината на Древен Египет ни предоставят два папируса от 1550 г. пр. Хр. - големият медицински папирус на Г. Еберс и папирусът по хирургия на Е. Смит. В папируса на Ербес е описана циркулацията на кръвта много преди Уилям Харвей да спомене за това през 16 век. Освен това се споменава и перкусията като метод, което е 3000 години преди това да направи Ауенбургер през 17 век. И двата папируса очевидно са били написани от един и същи човек и представляват преписи на по-древен трактат. Египтолозите смятат, че този незапазен първоизточник е бил създаден от легендарният лекар, който впоследствие бива обожествен като Имхотеп в началото на третото хилядолетие пр.н.е. През 200 г.пр.н.е. Климент от Александрия споменава за 42 тома херметични книги, съхранявани в Александрийската библиотека. Известната библиотека обаче бива споходена от злочеста съдба през 47-48 г.пр.н.е., когато по време на битка между египетския флот и корабите на Юлий Цезар е подпалена. Заедно с базценните 42 тома херметични книги били унищожени общо 400 000 ръкописа свързани с медицината, науката и културата. Знанията били загубени и трябвало да минат векове за да се преоткрият древните истини на египетските лечители.

Медицинските кодекси на египтяните били в 6 тома, които били преписани от гръцкия лечител Хермес. Първият кодекс бил посветен на анатомията, а останалите на болестите и лечението им.

Митологията и лечението вървели ръка за ръка в Египет. Древните египтяни вярвали, че болестта била следствие от нарушаване на баланса между енергията на пациента и космическите сили. Затова лечението било съчетание от наука, изкуство и магия. Медиците трябвало да лекуват не само тялото, но и душата. Знаело се, че за да се проведе правилно лечение първо трябва да се потърсят причините за болестта. Това било причина египетските лечители да преминават през продължително обучение, в което се обръщало внимание и на това, че за да могат успешно да лекуват пациентите трябва първо да могат да лекуват самите себе си. Смятало се че медицината има божествен произход. В легендата се разказва как Ра (бог на Слънцето) поверил закрилата на хората на Тот (Тотх – бог на Луната). Почитали Тот като повелител на изкуството, науката, свещените книги за магия, астрологията и алхимия. Египетските се обръщали към него с молитви за здраве. Смята се, че за древните гърци бог Хермес е олицетворение на Тот. В папируса на Еберс били описани енергийните полета на човека.

Интересно от папируса на Еберс е гинекологичният раздел, съдържащ информация за разпознаване на периода от бремеността, разпознаване на пола на детето, а също и кои жени могат и кои немогат да заченат. В Берлинският и Кахунският папируси са описани опростени методи за определяне на пола на бъдещото дете. Според тях урината на бременната трябвало да намокри ечемичени и пшеничени зърна и ако първо покълне пшеница – щяло да се роди момиче, ако пък покълнел ечемикът – момче. Американски изследователи от Университета в Джорджтаун решили да проверят този метод и се уверили в неговата ефективност, получавайки задоволителни статистически данни. Липсва обаче научно обяснение на този факт.

Стоматологията също била популярна професия сред египтяните. Според изследванията на мумиите фараоните често страдали от заболявания на венците и зъбите. При голяма част от мумиите били открити липсващи зъби и поражения по челюстта. В папирусите на Еберс са открити 11 рецепти за приготвянето на пасти за лечение на венците и други заболявания в устната кухина.

Много от рецептите са издържали във времето и се използват и до днес. Затова съвременната медицина се обръща към старите рецепти и прилага редица разхлабителни, диуретични, антивъзпалителни, антиревматични и други средства, съдържащи компоненти от древноегипетските рецепти.

Балсамирането в Древен Египет може да се приеме като основен източник на знания за строежа на човешкото тяло, тъй като е съпътстван с изваждането на органи, при което медиците имали възможност да ги изучават и трупат знания за функционирането им. Самият процес на мумификация изисква определени манипулации, които до някъде могат да се свържат с химични процеси. Дори се счита, че самото название химия произлиза от древното име на Египет (Камет или Хамет). Познанията на египтяните по анатомия били доста по-обширни от тези на съседните на тях държави. Те познавали основните вътрешни органи на тялото – бъбреци, сърце, черва, мусколи и т.н. Първото описание на мозъка е намерено в папируса на Е.Смит, където се описват пулсациите на нервна тъкан в мозъка при открита черепна рана. Това описание е направено 1200г преди Хипократ, най-великият медик на древността. Самият Хипократ през 458 г.пр.Хр. отива в долината на Нил и остава там за тригодишно обучение. По-късно той пренася наученото при западните цивилизации. Египтяните знаели за връзката на мозъка с други части от тялото и че наранявания по главата могат да доведат до двигателни парези.

В папирусът на Ербес е описана ролята на сърцето за живота на човека. Преди четири хилядолетия египтяните са измервали пулса за да поставят диагноза.

Заболяванията се разделяли на естествени и свръхестествени. За естествените заболявания според лечителите били виновни нездравословното хранене, лоши климатични и метеорологични условия, паразити в чревния тракт и т.н. Египетските лечители препоръчвали пречистването на стомаха от паразитите веднъж месечно в продължение на три поредни дни с помощта на слабителни средства.Египтяните са тези които откриват клизмата.

Причина за свръхестествените заболявания според египетските лекари била вселяването на духовете на мъртви в тялото на пациента. За изгонването на им използвали лекарства и магии. Вярвали, че лошите миризми и лютивите храни прогонват злите духове. Това обяснява, защо в рецептите за приготвяне на лекарства за такива болести присъстват изпражнения от животни, миши опашки, ушни секрети от прасете и т.н.

nefertiti-egipetska-carica 
Идеал за женска красота в Древен Египет се считала знаменитата царица Нефертити, живяла през 14 век пр.Хр. Нефертити била съпруга на Ехнатон, от когото имала шест дъщери и един син – Тутанкамон и упражнявала огромна власт в Египет.Естествената красота на съвършеното и лице и прекрасна фигура били подсилени от грим, бижута и подобаваща грижа за кожата. В Египет по това време са били запознати не само с хигиенни грижи за косата и кожата, но също така се използвали ароматни вещества, проявявали интерес към оцветяване на косата и ноктите, прически, бръснене и боядисване на вежди. Заможните египтяните често използвали мехлеми, ароматизирани води, парфюми, благовонни nefertitiмасла, средства за ароматизиране на кожата и косата. При египтянките имало традиция при която майки предавали на дъщерите си тайнствени рецепти за подсилване на женската красота и обаяние, поради което египтянките се прославили с красотата си извън границите на родината си. Нефертити се обличала привлекателно и изпълнявала функцията на „Божия съпруга на Амон” в религията на Армана. Като такава тя поема ролята на Тефнат, която била дъщеря и съпруга на Амон. След четири години царуване, Нефертити започнала да носи шапка с формата на четвъртита плоскост, подобно на шапките на Тефнат, създавайки визията за сфинкс в лъвски аспект.

kleopatra-ot-dinastiqta-na-ptolomeite

Още една египетска царица – Клеопатра (Клеопатра VII), която била последната управляваща представителка на гръцката династия на Птолемеите се славела с остър ум и невероятна красота. Знаменитата царица и майка на сина на Цезар била голям майстор на грима и оказала голямо влияние върху използването на грима в Древен Рим. До голяма степен благодарение на Клеопатра в Рим гримирането на лицето и тялото се превърнало в традиция, както и използването на перуки, скъпи украшения, къпането в басейни, контрастни и слънчеви бани. Дълго време сред римските гражданки била популярна и прическата в стил „Клеопатра”. kleopatra

Тя имала и собствени рецепти за приготвянето на мехлеми и мазила, базирани на меча мас. Тези средства правели кожата и сияйна и придавали блясък. Археолози открили на брега на Мъртво море огромна древна лаборатория за производство на козметични фармацевтични средства, представляваща съвременната парфюмерийна фабрика на Клеопатра. По добре запазени отломки са открити следи от стрити билки и треви, както и съдове за приготвянето на ароматни вещества. С помощта на съвременни методи се оказа възможно откриването на рецепти от древната парфюмерия.

Козметиката и медицината винаги са имали еднакви корени. Папируси, посветени на въпроси свързани с медицината, съдържат и козметични рецепти, в които често са намесени и молитви и заклинания. Занаменитият „Папирус на Еберс” се съхранява в Лайпциг и датира от 1550 г. пр. Хр. Намерен е през 1872 г в Тива и представлява медицинска енциклопедия на древните египтяни. Състоящия се от 108 листа папирус, достига дължина от 20,5 м. и носи названието „Книга за приготвяне на лекарства за всички части на тялото”. В текстът се срещат много препратки за нейния божествен произход и се упоменават и други древни източници за медицински познания. Книгата съдържа редица козметични рецепти – като например как да се изгладят бръчките, да се боядиса косата и подсили растежа и, премахване на брадавици и др. За основа за приготвяне на лекарствата служили млякото, медът, бирата, водата от свещени източници, растителните масла. Някои рецепти съдържали до 40 компонента, много от които и до днес не могат да бъдат идентифицирани. В състава на лекарствата влизали растения (лук, нар, алое, грозде, фурми, мак, лотос, папирус), минерални вещества (сяра, антимон, желязо, олово, алабастър, сода, глина, селитра), както и различни части от телата на животни. Някои от рецептите в този папирус се използват и до днешно време.

Голям е интерес към грима са проявявали и в Древен Китай и Древна Индия. В тези страни е бил издигнат култ към женската красота, за поддръжката и съвършенството на която били нужни балсами, екстракти от растения, туш, избелващи мехлеми за лице, лак за нокти и т.н. От преди хиляди години до наши дни, в книгата на индийския писател Сусрута „Познания за живота” е описана пластична операция на носа.
По време на Ренесанса в Италия, а след това и във Франция започнали да се развиват парфюмерийната и козметична промишленост, стартирайки на пазара с одеколони, парфюми, масла и кремове.
През 1806 г. в Париж се появила книгата „Енциклопедия на красотата”. Тя съдържала съвети как да се съхрани „неувяхващата свежест на кожата” и как да се избавим от бръчките. По това време започва и разпространението на червилата, пастите за зъби и кремовете за ръце.